БОГОЛЮБИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БОГОЛЮ̀БИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. 1. Любов, почит към Бога. Противоп. богоненавист, богоненавистничество, богомразство (Н. Геров, РБЯ).

2. В съчет. с притеж. местоим. ваш, негов и пр. Към титла на духовно лице или като обръщение за израз на уважение. За привременен управител на Врачанската епархия са определява от екзархията Нег. Боголюбие архимандрит Константин. Лет., 1876, 5. Гостът беше игуменът из Киприяновският манастир и наместникът на сич‑

ките.. манастирски мушии и руската Бесарабия Негово Боголюбие архимандрит Козма Зографски. Хр. Ботев, Зн, 1874, бр. 3, 11.