БОГОЛЮБЍМ

БОГОЛЮБЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който е любим, драг на Бога, обичан от Бога; боголюбен. Противоп. богоненавистен, богоомразен. Всичките военачалници по България и всичките други чиновници и началници да го [архиепископа] почитат и уважават,.. И да не бъркат нито нему, нито на подчинените му боголюбими епископи. М. Дринов, ПСп, 1873, кн. 7-8, 24.

Списък на думите по буква