БОГОМЕРЗЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

БОГОМЀРЗЪК, -зка, -зко, мн. -зки, прил. Остар. Книж. Който е омразен, противен на Бога; богомерзки. Худоумните и богомерзки богомили пак напират към светата православна църква. Ст. Загорчинов, ДП, 233. — Както знаеш — продължаваше Контостефан, — господарят отдавна привлича на наша страна брата на богомерзкия Самуил — Средецкия Аарон. А. Дончев, СВС I, 56. За обесването на патриарха през гръцкото въстание някой по-млад Бозвели би навярно написал хиляди проклетии против гръцкото духовенство и би намерил, че тъй му се е падало на оня богомерзки фанариот. Ив. Шишманов, СбНУ ХI, 644.