БОГОМИЛОВ —Речник на българския език — алтернативна версия
БОГОМЍЛОВ
БОГОМЍЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Богомилски. След Симеоновата смърт, при царуването на синът му Петра, България захванала да ослабва, и, между другите нови явления, в нея са пропъхнала и богомиловата ерес. Знан. 1875, бр. 10, 157.