БОГОМИЛСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

БОГОМЍЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до богомилите или е свързан с богомилството. Рун познаваше всяко нещо в живота на своите някогашни братя и виждаше, че беше изправен на съд пред двама от най-първите богомилски вождове. Д. Талев, С II, 256. Богомилското движение, като стихиен селски бунт срещу феодалния строй,.., беше едно действително народно движение. Т. Павлов, МИБ, 20. За нас е гордост, че богомилското учение е оказало влияние на социално-религиозните движения в Западна Европа. М. Марчевски, ТС, 131. Богомилската ерес са появи в България във времето на учениците на св. Методия и на св. Климента Охридски. Отечеството на богомилството беше Македония и Тракия, дето отколе йоще имаше колония павликянска. Р. Каролев, УБЧИ, 97. Богомилска секта. Богомилска литература. Богомилски легенди.