БОГОМО̀ЛЕН

БОГОМО̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. 1. Който усърдно и често се моли на Бога; набожен, благочестив. Божан Кънчев беше отрасъл под надзора на тих,

но строг баща — стар богомолен черковник; а отгледан беше той от ръцете на майка, която го сляпо обичаше. А. Страшимиров, Съч. I, 129. През тоя ден богомолните римляни тичат в храма на святий Петра да се поклонят на различните святини, които се отварят днес. Т. Икономов, ЧПГ, 87.

2. Който е свързан с молитва; молитвен. Тоя храм имаше значението не само на богомолен дом, но и на скъпа народна, историческа светиня. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 8. Видял запаленото кандило, той прибързва да си вчеше косата и прекланя глава пред него. Устата му зашепват тихо молитва и пълнят стаята с богомолно вдъхновение. Ст. Чилингиров, ПЖ, 143. И аз гледах как той с открита глава и със сълзи на очите си се спря и застана в някаква почтителна и богомолна поза пред това знаме и как дълго не можеше да откъса очи от него.Й. Йовков, Разк. III, 122. Богомолен поклон.

Списък на думите по буква