БОГОМОЛЀНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. 1. Само ед. Отправяне на молитва към Бога, молене на Бога; богомолство, богомолие.
2. Молитва. Арапский, и той язик е стар; на него са написани турските богомоления. Ем. Васкидович, ПП (превод), 75.