БОГОМОЛЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

БОГОМО̀ЛЕЦ, мн. -лци, м. Вярващ, набожен човек, който посещава религиозна служба, за да се моли. Тоя ден имаше много богомолци в черквата. Й. Йовков, Ж, 257. Макар службата да бе привършила, закъснели богомолци влизаха в митрополитската църква и бързаха да запалят свещ за посеченото българче. А. Христофоров, А, 60. Вчера почистиха и възстановиха параклиса "Св. Петър и Павел"... Богомолците ще се отправят към него на втория ден от Великден. Дем., 1990, бр. 46-47, 2. Главни градове в Индия: Калкута.. На юг от него град Джагурнаут, прочут с тритях си пагода (храма), гдето ся събират множество богомолци на поклонение. Ив. Богоев, ВГД (превод), 253-256.