БОГООМРА̀ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Книж. Който е омразен на Бога; богоненавистен. Противоп. боголюбен, боголюбим. Той си подаваше щедро ръката за целуване и си мислеше: "Щом така ме посрещат, ще сразя богоомразния слуга на демона!" Цв. Минков, МЗ, 123.