БОГООТСТЪПНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

БОГООТСТЪ̀ПНИК, мн. -ци, м. Книж. Човек, който се е отказал от Бога и от религията, човек, който повече не вярва в Бога. От своята страна и болградската младеж проклина патриархът като еретик и като богоотстъпник. Св, 1872, бр. 33, 257.