БОГОПРИЯТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БОГОПРИЯ̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Книж. Който е приятен на Бога. А толкова е славно и богоприятно това дело, дето направя человека безсмертен. Р. Попович, Х, 24.