БОГОПРОТЍВЕН

БОГОПРОТЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. Който е против волята на Бога; който е противен на Бога. Дядото на Матей Матов беше поп — той бе слушал за него такива забавни и невероятни анекдоти, че най-сетне свикна да вижда в това съсловие нещо адско и богопротивно. Л. Стоянов, П, 468-469. От тогази се появили много последователи на тази наука, която се е смятала за богопротивна и тайнствена и е носила името алхимия. Н, 1881, кн.. 2, 166. И са се дигнали срещу него [Бога]. За такъвзи богопротивен постъпък Бог ги изпъдил всичките от небото. ПСп, 1873, кн. 7-8, 76.

Списък на думите по буква