БОГОРО̀ДИЧЕН

БОГОРО̀ДИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е на Богородица или се отнася до Богородица. Богородична икона.

2. Прен. Който изразява простодушие, невинност; невинен. Студеният ѝ поглед веднага ги накара да вземат богородични пози. Г. Белев, КВА, 41. И аз чувствам, че пак ме обсенят / със познатия прежен топлик / тия същи очи умилени, / тоя благ богородичен лик... Н. Марангозов, НПС, 33. От слабото ѝ [на княгиня Мария], красиво и бледо богородично лице като че ли се лъчеше някаква неземна, тъжна светлина. А. Гуляшки, ЗВ, 379.

3. Който е свързан с празниците, посветени на смъртта или рождението на Богородица. Рано сутринта Дачо Калинков беше първият който влезе в черквата, щом започна богородичната служба. Т. Харманджиев, Р, 175. Площадът бе претъпкан с коли и добитък, сякаш отново се бе събрал големият богородичен панаир. В. Геновска, СГ, 325.

Успение Богородично. Рел. Празникът Голяма Богородица.

> Богородичен пояс. Диал. Небесната дъга. Богородичен хляб; богородична пита; богородична турта. Диал. Богородичник, богородник. Богородични свещи. Диал. Тинтява. Богородична трева; богородичен бурен. Диал. Миризливо цвете, което расте по ливадите и което според народните вярвания има лечебна сила да помага за леко раждане, та кадят с него на родилките.

Списък на думите по буква