БОГОРОДИЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия
БОГОРО̀ДИЧКА1 ж. 1. Умал. гальов. от Богородица (в 1 знач.) Взе да се кръсти едно след друго: — Господи, боже мой, Богородичке, майчице... Да се прекръсти човек с лева ръка!.. Що става с вас, вие загубихте веке и срам, и чест... Д. Талев, ПК, 255. Боже Господи, Исусе Христе, закриляй го!.. Света Богородичке, помилувай го Стоенча! Ив. Вазов, Съч. VI, 126.
Прен. Ирон. За невинен, непорочен човек (обикн. за изразяване на иронично отношение към някого, който само привидно е такъв). — Цигари имаш ли? — Нямам, не пуша. — Ха, и таз хубава! — Мишка, защо ни водиш такива богородички? Сп. Кралевски, ВО, 55.
2. Като междум. За изразяване на силна изненада, тревога и под.; боже. — Още нощес трябва да е умрял.. Дали не е викал.. Майчице, богородичке, как не съм чула! М. Грубешлиева, ПП, 129.
◊ Правя се на богородичка. Разг. Преструвам се, че съм невинен, непорочен. Кой знае дали не ти е и любовник, мазна такава... прави се на смирена богородичка.. — Не го познавам. Нищо друго не мога да кажа. М. Грубешлиева, ПП, 179.
БОГОРО̀ДИЧКА2 ж. 1. Градинско цвете с кичести бели, розови, червени или ли‑
лави цветове, което цъфти в края на лятото и началото на есента; астра. Aster chinensis. Набери босилек и богородички, латинки и ружи, ама гледай да не газиш много из лехите. А. Гуляшки, ЗР, 176. В двора пред двуетажната къща, варосана със синка, с чимшири край малка моравка, около която жълтееха латинки, разноцветни богородички и гергини, лежеше раненият. Ем. Станев, ИК III-IV, 500.
2. Полско цвете, подобно на маргаритка. А вадата пресичаше Равна поляна, където блещукаха богородички и жълт равнец. А. Каралийчев, СР, 64.