БОГОСЛОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

БОГОСЛО̀В¹ м. Специалист по богословие; теолог. Като богослов, той владееше витийския дар и си служеше с цитати от светото писание. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 103. — Заминава да учи в Одеса? — каза дяконът тихо, като не преставаше да гледа след бащата и сина; .. — Като какъв ли ще се върне? Учител може би... или богослов... Кой знае? Ст. Дичев, ЗС I, 325. За класическата гимназия в Пловдив ни трябва богослов и законовед, който е свършил курс в една от руските духовни академии. Н. Бончев, Съч., 90. Бащата на туркинчето — мюфтия, турски богослов, вещ по религиозни и юридически въпроси — поискал от властите да върнат дъщеря му, понеже била малолетна. М. Кремен, РЯ, 210.

БОГОСЛО̀В² м. Остар. и диал. Благословия. Сва нощ е Стойна стояла, / та е на баща светила, / и се на баща молила: / "Я дай ми, тате, богослов! / Дали та не съм слушала, / дали та не съм питала, / та ми богослов не даваш?" Нар. пес., СбНУ, ХLIV, 383.