БОГОСЛОВИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БОГОСЛО̀ВИЕ, мн. няма, ср. Учение за съществуването на Бога, религиозните догми, морал и култове; теология. Чърковно богословие е наука, която ни учи да познаем чърковата със всичките ѝ принадлежности, вътрешни и вънкашни, и за священодействата, които ся свършват в нея. З. Петров и др., ЧБ (превод), 1. Духовни служители са: шеихите, които учат на богословие вътре в джамиите, и хатиби, които в петък и на байрама свръшат обществените молитви. Лет., 1871, 83. // Книга, която излага това учение. Йоан Екзарх Български е живял в времето на Симеона.., превел богословието, диалектиката и граматиката на Дамаскина. СбС, кн. 1, 34.