БОГОТВОРЀНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от боготворя и от боготворя се. И ето го подигнат против мен — / за богохулство — чрез боготворене / на туй що е божествено в живота, — / на туй що сам принася жъртви той! П. П. Славейков, Събр. съч. I, 42.