БОГОХУЛЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

БОГОХУ̀ЛЕЦ, мн. -лци, м. Книж. Богохулник. Ондуракс не разбра дали Ирник подреждаше поканените по свое усмотрение, или действуваше по внушение на княза; на челното място се настани богохулецът Карач. А. Гуляшки, ЗВ, 425.