БОГОХУЛНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

БОГОХУ̀ЛНИК, мн. -ци, м. Книж. Човек, който хули Бога, който изрича или върши богохулство. А юдеите грабнаха камъне да го замерят с тях, като че е богохулник и прави себе си бог. Н. Михайловски, ССИ, (превод), 150. О, Авраме, недей говори така. Ти си богохулник. Как смееш да наричаш Иеова жесток! Св, 1927, бр. 5, 3. Варлаам е един богохулник и анадолски капасъзин! Ив. Вазов, Съч. VIII, 30.