БОДА —Речник на българския език — алтернативна версия

БОДА̀, -ѐш, мин. св. бо̀дох, прич. мин. св. деят. бол, -а, -о, мн. бо̀ли, несв., прех. 1. Допирам, натискам някого или нещо с островръх предмет, като обикн. причинявам болка. Туй ли е твърдоглавият и капризен в клас Санко, който и тази сутрин бодеше с молив ухото на Метко. Л. Александрова, ИЕЩ, 57-58. Прадядото бодеше с остена биволите, но не можеше да ги накара да вървят по-бързо. Д. Фучеджиев, Р, 147. Веднъж орал с два вола и като легнал да спи, двамина турци подкарали воловете му. Той ги настигнал, хванал ги и ги впрегнал в ралото вместо волове. До вечерта орал с двамата, като ги бодял със сабите им. А. Дончев, ВР, 84. Люти ги мъки мъчили, / горили, боли с ножове / и им главите земали. Нар. пес., СбНУ ХХV, 110.

2. За островръх предмет — допирам, натискам някого или нещо, като обикн. причинявам болка. Иглистите им корави листа ме бодат по лицето. Ив. Вазов, Съч. ХV, 52. Стърнищата бодяха босите им крака, къпините бяха разранили глезените ми. Ем. Станев, ЯГ, 28. Стефанов се събу и предпазливо нагази в ледената вода. Тя беше плитка,.., но отдолу камъните бяха остри и жестоко бодяха. Х. Русев, ПЗ, 145. Гърбът му опираше до трънете. Бодяха го, но той не ги усещаше. К. Петканов, СВ, 61. ● Нар.-поет. Бодом бода. Две са игли бодом бодат, / ой Ладо, Ладо, момиче младо. Нар. пес., СбВСт, 173. // Непрех. За трънливо растение или животно с бодли — имам свойството с острите си части да причинявам болка или рана при допиране, натискане. Тежко се дистига това, що е мило, / .., / и цветът трендафил със мъки се сбира,.. / а шипката боде остро и дълбоко. Л. Каравелов, Съч I, 143. "Голям е срам / за тебе,

царя на цветята, да бодеш!" — /.. / — "Да! Така е! / Че аз бода — това цял свят го знае!" Ст. Михайловски, СБ, 52. Таралежът боде. // Разг. За нещо с остри косми или влакна — имам свойството да причинявам дразнене, възпаление на кожата; жуля, паря. Попипа брадата си, която бодеше. Й. Йовков, ВАХ, 46. Брадата му [на стареца] боде като паламида. Нар. пес., СбВСт, 467. Одеялото боде. Вълната боде.

3. Непрех. Правя бодове с вдяната игла; шия. А Неда,.., навела се над шева — боде ли, боде. Т. Влайков, Съч. II, 236. Полюбува се на везмото си, леко въздъхна и затананика. Бод до бод бодеше, преплиташе конци и все повече се увличаше в песента. К. Петканов, СВ, 45.

4. Набучвам с остър предмет нещо, за да го взема, вдигна; набождам. Жена му бясно въртеше очи и ожесточено бодеше картофите в тиганя. М. Грубешлиева. ПП, 23. Най намери Гинка / двама луди млади, / .. / Риба ядяха, / с нож я бодяха. Нар. пес, СбВСт, 567.

5. Втиквам, закрепям нещо, обикн. заострено, в друго нещо; забождам, забучвам, затъквам. По цял ден лови кокошки на двора с примка, скубе им перата и ги боде по шапката си да мяза на плашило. Чудомир, Избр. пр, 167. И градушка / от китки заваля. Лови ги тоз и пушка / с тях кити, онзи ги на пазвата боде. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 180. Язи съм си кърско цвете, / кърско цвете бела кочичка, Енке ле, / ../ Мойта майка й майка мащяха, / че ма кара посред зима да цъфта, / .. / да ме берат малки момчета. Енке ле, / да ма бодат на аляни пояси. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 568.

6. Непрех. За рогат добитък — имам навик да мушкам с рогата си. Има ли по-добра живина от вола... Бодял бил... не боде! Й. Йовков, АМГ, 12. В клас е котенце разбрано — / седне, мърка си, преде. / Вкъщи е козле припряно — / скача, сърди се, боде. Цв. Ангелов, СГ, 162. Тази крава боде.

7. Прех. и непрех. Прен. За думи, факти и под. — причинявам силно неприятно чувство на някого; засягам, дразня, огорчавам. — Катя, да не са децата, никога през живота си няма да помисля за мъж. Думите бодяха до болка Катя, но нямаше как да ги отрази. Ст. Чилингиров, РК, 282. — Ако истината те боде, ти запуши ушите си, а ние ще слушаме! А. Гуляшки, СВ, 312. // Прен. Рядко. Обиждам, засягам някого с думи, факти и под. Не се обичаме много с него. Бода го, като му река истината. ВН, 1962, бр. 3289. 4.

8. Остар. За чувство, стремеж и под. — подбуждам към дейност; подтиквам. Освен това него бодеше и горещо родолюбие. Й. Груев, СП (превод), 41. бода се I. Страд. от бода в 1, 2, 4, 5, 8 и 9 знач. II. Възвр. от бода в 1 знач. Като шия, често се бода. III. Взаим. от бода в 1 знач. Имах в отделението двама дангалаци.. Първата седмица беше просто ужас — ритат се под чина, щипят се, с карфици се бодат — какви ли не безобразия измисляха.. П. Вежинов, НС, 69. С богат да са не караш, с рогат да са не бодеш, с келев да са не бориш. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 136. бода си възвр. от бода в 4 и 5 знач. Седнали около една бутилка вино, бодат си мезе и пият. Бода си цвете на дрехата.

БОДЀ МЕ несв., непрех. Усещам остра болка, имам бодеж. Бабичката често се оплакваше, че я бодяло в плешката, че коленете я въртели Г. Караславов, Избр. съч. I, 375.

БОДЀ МИ несв. непрех. Имам неприятно усещане, дразнене, жулене, парене, болка от допира на островръх предмет, на нещо с остри косми или влакна. Тук ми боде, ще се преместя. △ Одеялото ми боде.

◊ Бода (в) очите. Разг.; Бода окото. Рядко. 1. Натрапвам се на вниманието. "Хилядо рубли награда..!" Гласяха победително безчислените розови обявления, които бодяха очите днес по всички площади. Ив. Вазов, Съч. VI, 134-135. 2. Обикн. на някого. Неприятен съм на някого, дразня някого с присъствието си, със съществуването си или с нещо друго. Събраха пари, но висок храм, който да стърчи над църковния зид, щеше да боде окото на правоверните. П. Мирчев, Е, 18. Свободата на българския народ,.. почва да се стеснява и да боде очите на известни личности. Г. Кирков, Избр. пр I, 81. Правото в очи боде. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 74. Бода си очите. Разг. Измъчвам се над някаква работа, свързана с напрегнато взиране. Страшно ме заинтригува задрасканото. Бодох си очите цели часове, докато най-после открих. М. Кремен, РЯ, 77. Бодат ме парите. Разг. Разполагам с много средства, пари; харча без сметка, неразумно. Хем шуто, хем боде. Разг. За човек, който въпреки че сам е виновен за нещо, обвинява другите.