БОДЕЖ —Речник на българския език — алтернативна версия
БОДЀЖ1 м. 1. Остра краткотрайна болка в гръдния кош, кръста или коремната област. Архиварят отдавна чувствуваше някакви особени бодежи в лявата страна на гърдите. Хр. Смирненски, Съч. III, 140. Дългият затворнически живот беше подкопал здравето ѝ. Тя по-често се оплакваше от бодежи в гърдите, а след застудяването кашляше силно. Д. Ангелов, ЖС, 384.
2. Допиране, натискане на островръх предмет; бодване. Остен! Не за дума, а за бодеж са техните кожи. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2) 242. // Болка от такова натискане. Острият ръб се вряза в кръста му и той [дядо Любен] изкриви лице от болка. Направи опит да се изправи, но остър бодеж го свали на земята. К. Петканов, ДЧ, 378.