БОДЍЛКА

БОДЍЛКА ж. Остар. и диал. Предмет, подобен на игла, с тънък заострен край; игла, бодка1. Като чула бориката, залюляла шилестий си връх и рекла: "Не бързайте да се хвалите; нека дойде зимата, ща ви видя, кога останете голи и двете, а на мене ще си останат моите зелени бодилки." Д. Манчев, БЕ II, 105. Сивичкото и гладичкото зайче рекло на ежът: "Каква ти е грозна дрехата, само бодилки е." Д. Манчев, БЕ II, 109.

Списък на думите по буква