БОДКА —Речник на българския език — алтернативна версия
БО̀ДКА1 ж. Остар. и диал. 1. Игловиден лист на бор, ела и др; игла, бодилка. Бориката е потребно и хубаво дърво: от нея людете правят хубави къщи, и зиме тя не
си губи зелените бодки. Д. Манчев, БЕ II, 15.
2. Бодил1 (в 1, 2 и 3 знач,); шип, бодило, бодлика1. Шипката има остри бодки. Д. Манчев, БЕ I, 43.
3. Игла за забождане; карфица, топлийка. Не трябва нищо да се забожда по дрехите на детето с бодка. Ст. Младенов, БТР I, 185.
4. Следа, дупка от бодване с остър предмет. По корицата на питата личаха бодки от вилица, направени, преди питата да бъде метната в пещта. Хр. Пелитев, ХО, 74.
БО̀ДКА2 ж. Стара дребна монета със стойност 1/3 от пара̀та; аспра. Една лира има пет меджидии; .. един грош — 40 пари; една пара — 3 аспри или бодки. П. Р. Славейков, ПЧ, 77.
◊ Ни (и) бодка, не струвам (не чиня). Разг. Нищо (не струвам). Но за нея ни едното, ни другото не струват ни бодка. Ив. Вазов, Съч. IХ, 33. — За едно агне той ви дава бурени, дето и бодка не чинат. Ст. Загорчинов, ДП, 455.