БО̀ДКА

БО̀ДКА1 ж. Остар. и диал. 1. Игловиден лист на бор, ела и др; игла, бодилка. Бориката е потребно и хубаво дърво: от нея людете правят хубави къщи, и зиме тя не

си губи зелените бодки. Д. Манчев, БЕ II, 15.

2. Бодил1 (в 1, 2 и 3 знач,); шип, бодило, бодлика1. Шипката има остри бодки. Д. Манчев, БЕ I, 43.

3. Игла за забождане; карфица, топлийка. Не трябва нищо да се забожда по дрехите на детето с бодка. Ст. Младенов, БТР I, 185.

4. Следа, дупка от бодване с остър предмет. По корицата на питата личаха бодки от вилица, направени, преди питата да бъде метната в пещта. Хр. Пелитев, ХО, 74.

БО̀ДКА

БО̀ДКА2 ж. Стара дребна монета със стойност 1/3 от пара̀та; аспра. Една лира има пет меджидии; .. един грош — 40 пари; една пара — 3 аспри или бодки. П. Р. Славейков, ПЧ, 77.

Ни (и) бодка, не струвам (не чиня). Разг. Нищо (не струвам). Но за нея ни едното, ни другото не струват ни бодка. Ив. Вазов, Съч. IХ, 33. — За едно агне той ви дава бурени, дето и бодка не чинат. Ст. Загорчинов, ДП, 455.

Списък на думите по буква