БОДЛОКОЖ —Речник на българския език — алтернативна версия

БОДЛОКО̀Ж, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Книж. Който има бодли по кожата си. Бодлокожо животно.

2. Като същ. бодлокожимн. Зоол. Безгръбначни морски животни, чието тяло е покрито с варовити плочки и понякога с подвижни рогови игли; иглокожи. Echinodermata. Лодката плуваше над гора от водорасли — убежище на безброй мекотели и бодлокожи, които вълните изхвърляха при буря върху плажовете. Д. Димов, Т, 482.