БОДРО —Речник на българския език — алтернативна версия

БО̀ДРО нареч. 1. С проява на жизнени сили, енергия, жизнерадост; живо, енергично. "Близо е, дядо, близо е, половина ден път!" "Да си жив,аго, за добра дума!" — отговаря дядо Петко — и ободрен от близостта, почва по-бодро да крачи. Ал. Константинов, Съч. I, 286. Клавдия се размърда и стана .. — Да се сбогуваме, Спасик... Той стисна ръката ѝ бодро, младежки. Д. Добревски, БКН, 157. Той е дребен човек, косите му още не са побелели съвсем, държи се бодро. Ст. Станчев, НР, 89.

2. С вяра, с оптимизъм. Аз здрав съм син на здраво поколение / с желязна воля, с вяра от чилик, / .., / свидетел бях на всичките съдбѝни, / що бодро преживя народа мой. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 154. Гледам бодро на живота.

3. Рядко. Нащрек, бдително, напрегнато, зорко. Стоя бодро на стража.