БОДЪРСТВУВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БО̀ДЪРСТВУВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от бодърствувам; бодърстване. Сънят бягаше от очите ѝ и някаква напрегнатост вътрешна я зовеше към бодърствуване. П. Константинов, ПИГ, 49. Въздушната тревога през нощта не им беше дала възможност да се наспят и несвикналите на бодърствуване младежи търкаха недоспалите си очи. Д. Кисьов. Щ, 77. И пролича това, което му беше вече навик: уважение към капитана, към неговото бодърствуване. Н. Антонов, ВОМ, 18.