БОЕНАЧАЛНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

БОЕНАЧА̀ЛНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Военачалник. Метела Македонянинът попита един боеначалник що ще правит утре, а той рече: "Ако угадях, че дрехата ми знай що си мисля да правя, тойзи час я изгарях." П. Берон, БРП, 43.