БОЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

БОЀЦ, мн. бойцѝ, м. 1. Редник от армията, подготвен да участвува в бой, сражение, война; войник. До вратата на пост стои боец, млад, хубав, строен, сякаш е събрал в себе си всички добродетели на българския войник. ВН, 1958, бр. 2032, 4. Нашият от‑

ред брои осемдесет и пет бойци — това е цялата рота, която струва колкото цял вражески полк. М. Марчевски, МП, 185.

2. Разг. Участник в бой, сражение, война. Мнозина от въстаниците тук бяха стари, опитни бойци, та нямаше нужда от поуки и команди. Д. Талев, И, 583. Пътят, по който щях да тръгна, трябваше да осигури безопасното придвижване на десетки бойци, които също като мен щяха да получат бойна задача. Сл. Трънски, Н, 32. Първият бой! Има ли някой боец, който да не го помни, като че ли да е било вчера, днес, преди час... Т. Генов, Избр. пр. 312.

3. Разш. Лице, което се бори за осъществяване на някаква идея; борец. Орлин Орлинов прави една лирическа характеристика на човека, оставащ за цял живот по своето предназначение и по своята предопределеност боец за идеи и за тяхното реализиране. Ив. Спасов, БС, 110. В този час на страдания и борба твоята смърт натъжава и потиска сърцата на всички бойци за демокрация. ОФ, 1948, бр. 1499, 5. Повторителните налягания на Русия и Австрия докараха Портата до необходимост да отрече по-нататъшното гостоприемство на злочестите бойци [полските и унгарските емигранти]. С. Бобчев, СОИ (превод), 182.

4. Остар. Борец, пехливанин. Тука ся докарваха диви зверове от най-далечни страни и здрави и яки человеци, наречени гладиатори (бойци), и ся поставяха да ся борят и да обагряват арената с кръвта за наслаждение и развлечение на жителите от тогавашната столица на Римското царство. ИЗ, 1874-1881, 1882, 107.