БОЖЕМ —Речник на българския език — алтернативна версия

БО̀ЖЕМ и (съкр. диал.) бо̀же частица. Остар. и диал. 1. При посочване на факти, обстоятелства, за които се предполага, очаква да отговарят на действителността, а всъщност се оказват несъвместими или в противоречие с нея; уж, като че ли, божкем. Рилко лежеше по гръб и очите му блуждаеха в тъмата. Трябваше божем да се зазори, а мракът се сгъстяваше. А. Христофоров, А, 7. Войната и дребните надници вървят ръка за ръка — не го ли знаеш? Божем книжки четеш! А. Гуляшки, Л, 94. Думите бавно проникваха в съзнанието на зашеметеното момиче.. Тя не го и погледна. Вперила поглед, прехапала злобно устни, пореше водата и мълчеше. — Хей, че история! Де да знаем, че така ще се уплашиш? Божем си куражлия... А. Мандаджиев, ОШ, 36. А свекърва ѝ извършва сѐ тежките работи: да омеси хляб, да го опече, да премие съдините, да опере, да замаже, и най-сетне да наготви сичките работи, за които тя се надяваше на снаха, да я отмени, божем, снахата. Ил. Блъсков, ПБ, 58. Нали сме божем вече в 20-ий век, век, носител на повече култура, на повече прогрес, на повече хуманност, а си служим със средствата и методите на средновековната инквизиция. Пл, 1934, бр. 1577, 2. Божем пролет, а пък сняг вали. △ Божем чѐте, пък те скъсаха. ● В съчет. уж-божем. За усилване. Съветът и съветниците, които би трябвало, уж-божем, да стоят над кмета и те да решават всички по-важни въпроси, в същност бяха негови послушници. Т. Влайков, Съч. III, 119-120. Той напоследък особено много наблягаше на литературното си дело, като дело в истинския смисъл на думата народно. Всичко останало е било само увлечения, мотивирани уж-божем от съображения за истинска реална полза. СбЦГМГ, 356.

2. За изразяване на привидност при посочване на нещо като действително, което всъщност противоречи, не отговаря на действителността; уж, наглед, божкем. Съседът му, божем незабелязано, на свой ред го побутна с лакът. Да мълчи, какво се е раздърдорил.

Д. Талев, ГЧ, 166. — Баща ви си играй — това е празен шум. / Но харно е за вас пред волята му властна / да си дадете вид, че божем, сте съгласна. А. Разцветников, Избр. пр III, 190. "Я че ти викна да донесеш ручок, а ти че си траеш. Я тогай че рипна, че те божем заколя, па че зема една пищялка, че засвира и ти че станеш." Нар. прик., СбНУ ХLV, 384.

3. За изразяване на несигурност, съмнение, предположение по отношение на това, което се съобщава; уж, божкем. — Та ти ли се намери да си чупиш главата из ония диви места? — Е, какво да се прави, отечествен дълг божем. Л. Стоянов, Х, 155. Видял беше той една вечер как това момче я изпращаше след киното, ама откъде да му дойде на ума? Случайно е, рече си, комшулук, божем. Л. Михайлова, Ж. 92-93. Вдигала съм го [теленцето] на ръце, целувала съм го като чедо, че божем то ще ми оре, ще ми кара дръвца в къщи, па и на свети Йован на манастир някога ще ме отнесе с колата. Хр. Максимов, СбЗР, 63. // За изразяване на несигурност или недоверие при предаване на чужди думи, на чуждо мнение. Па захвана да я следи, да се кашля зад гърба ѝ, да се хвали, / че щял, божем, да я краде, или да ги пали... Елин Пелин, Съч. V, 108-109.

4. Като вмет. дума. За усилване, подчертаване на това, което се съобщава; божкем. Тя държала в ръката си два стръка здравец,.., и мислила да ги подаде Марину: нали, божем, първо изпраща млад юнак на път! Т. Влайков, Съч. II, 33. Ний при Сливница се бихме, /.. / Много рани придобихме, / .. / Нищо. Те са белег, божем, / че сме ходили с войска. Ив.Вазов, Съч. II, 170-171. "Попе, да дойдеш, оти ете денеска ке се венчам .. боже сме пусти комшии." Нар. прик, СбНУ ХI, 108.

5. За ограничаване: а) При думи, които означават количество — за посочване най-малкото, което се иска, желае, допуска и пр.; поне, божкем. Колкото за чистотата, съветувам да ся къпе детето през втората и през третята година божем по един път на ден с хладка вода. Й. Груев, КН (превод), 113. Не могат ли нашите доктори намери сегиз-тогиз свободно време, за да държат публични беседи пред общи събрания в читалищата или в училищата? Не могат ли да сторят те това божем един път на месеца? Ступ., 1875, Бр. 9-10, 68. Да би ся посрещнала божем една от тия големи нужди за народа ни, подписаната книжарница предприема да издава под имя Летоструй или Домашен календар ежегодно една такава книга, която да послужи за разпространение на полезни познания за всички рядове в обществото. Хр. Г. Данов, Лет., 1869, III, Поп Богдан надума Добревица да дохожда божем два пъти в седмицата, та да показва [в училище] на момичетата как да плетат, да шият и да ръбят. КН, 1873, 83. б) За означаване, че се изключват всички други възможности, освен една; най-малко, поне. Вънкашний му [на слона] вид няма да описваме, като предполагаме, че всякой го е виждал божем на картинка. Лет., 1871, 109. За добра чест, у града ся намери още един чловек, който ся вярваше, ако не на здравата мисъл, а то божем на честността на Паллисси. Й. Груев, СП (превод), 74. Росата е истинский божий дар, който през горящи и сухи дни божем колко-годе заменява дъжда. Лет., 1871, 100.