БОЖЕСТВО̀

БОЖЕСТВО̀, мн. -а̀, ср. Според вярванията на езичниците — едно от свръхестествените същества, на които те се кланят, които обожават; бог. По не много висока мраморна стълба се влиза в молитвената зала. В дъното ѝ са наредени идолите на разни божества. Ек. Мечкова, СМ. 30. По скринове, по столове, по рамките на прозорци сега гордо и надменно позираха разни елински божества, римски пълководци, безброй Венери с воали и без воали. Д. Калфов, Избр. разк., 302-303. Между многобожието българете вярвали и в някои женски божества, както в Жива — богиня на земледелието, градинарството, лозарството и уобще на земните произведения. Д. Войников, КБИ, 19. Най-знаменито божество за египтяните бил Апис,..; нему били подвигнали и великолепен храм в Мемфис. Й. Груев, КВИ (превод), 4. Те почитали много богове. Главното божество била реката Нил. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 29. ● Обр. Стените се красяха от портретите на новите му божества: Херцен, Вера Засулич. Ив. Вазов, Съч. ХI, 153-154. Душата ми се мъчи в глад и жажда, / но твоята душа се не обажда, / душата ти, дете и божество... П. К. Яворов, Съч. I, 81.

Списък на думите по буква