БОЖИК —Речник на българския език — алтернативна версия

БО̀ЖЍК, мн. няма, м. Диал. Божич. Една вечер Кочо донесе от чаршията любеница. Беше дебелокора, възлеста зиморка, но голяма рядкост беше да се намери макар и такава любеница сега, толкова късно след Божик. Д. Талев, ПК, 10. Три дни Божик се праит... Коледето току-речи и по селата го праат како во градот. СбНУ I, 17. Божик ми е на небеси, слава му е по вся земя. Ст. Младенов, БТР I, 187.