БОЖЍЦА

БОЖЍЦА ж. Диал. Млада господарка. Рече чичо да ме жени, / .., / затъкми ми тънку Стану, / .. / Колуничка мома, бабо, / у село божица. Нар. пес., СбНУ ХХII-ХХIII, 28.

Списък на думите по буква