БОЖУРЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БОЖУ̀РЧЕ, мн. -та, ср. Умал. гальов. от божур. Пред погледа възкръсват, минуват като живи / ..; / ту братя и сестрици, / ..; / ту русокъдра дружка.. и две очи засмени, / и две странички нежни — божурчета червени. П. К. Яворов, Съч. I, 18.