БОЗА̀

БОЗА̀ ж. 1. Само ед. Слабоалкохолно гъсто питие с възсладък или възкисел вкус, което се приготвя обикн. от просено брашно. В нашата махала в дюкяните на Кара Иван имаше двама братя бозаджии. Те правеха и продаваха боза, халва,.. захарни петлета и кадаиф. Ц. Гинчев, ЦГМГ, 7. Бозаджия идва и в село. Носи бозата си в съд, който прилича на лейка за поливане на цветя. Сл. Македонски, ЕЗС, 57. Както вървеше, видя насреща Димчето бозаджията, наместил върху главата си една голяма кръгла табла.. Едната му ръка държеше ведрото с бозата, а другата — гюмчето с водата. А. Каралийчев, ТР, 25.

2. Количеството от това питие, което се вмества, съдържа в една чаша. След дълго колебание чичо Сава изпи една боза, намръщи се и каза: — Моята крушова по̀ я бива от вашата боза ..Вкиснала се е! К. Калчев, ПИЖ, 177-178. Часът е осем, ще се отбие да пие една боза в сладкарничката и хайде — вкъщи. Р. Балабанов, ТБК, 28. Изпих две бози.

3. Само ед. Диал. Храна за добитъка, приготвена от брашно, разбъркано с вода; скроб. Нея я [млечната крава] храним отделно, по специална разкладка; много обича да пие боза от ярма — обясни Пашон. Б. Обретенов, С, 78.

— Тур. boza.

Списък на думите по буква