БОЗАЛЪ̀К

БОЗАЛЪ̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Само ед. Трева са̀дина. — Вижте каква трева има тук,.. — Суха е, а пък каква е гъста.. Тя не отиваше нагоре, не стърчаха от нея стъбла, а беше на гнезда на гнезда, гъста, едра и пущаше на всички страни прегънати листа като пера. — Таз трева са казва бозалък.. Много е добра за добитъка. Й. Йовков, ЧКГ, 54-55. И всичко там е, както си беше, пътеките от излъскан варовик, скалистият заоблен връх, изоставените ниви, сраснали с бозалък, и непреходимият букак от тях надолу. Н. Хайтов, ШГ, 208. Приседна встрани на пътеката, върху редкия зелен бозалък. К. Колев, ТЕ, 63.

2. Селска мера, целина, обрасла с едра трева; бозлук.

— Тур. bozalık.

Списък на думите по буква