БОЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

БО̀ЗВАМ, -аш, несв.;бо̀зна, -еш, мин. св. бо̀зна̀х, св., прех. и непрех. Бозая малко, веднъж или на няколко пъти. Всички очакваха, че ще пуснат по-напред телето да

отцица преди доитбата. Някои дори се втурнаха и го доведоха. — И то да си бозне своето, па и майка му да се поразпуща, че я какво е спечено вимето ѝ, като главина на точило! Ст. Даскалов, СЛ, 143. А майката сяка, че то плаче от глад, та пак го кани и сили с нянка; детето я хване, бозне няколко минути и с това ся поукроти. Й. Груев, КН7 (превод), 63. бозвам се, бозна се страд.