БОЗДУГАН —Речник на българския език — алтернативна версия

БОЗДУГА̀Н м. Старинно оръжие, представляващо тежка желязна топка, покрита с шипове и поставена на къса дръжка, използвано за нанасяне на удари в бой. Нозете им [на варварите], с оголени колена, обути в сандали от лико, висяха надолу без стремена.. Върху лявото бедро всеки носеше меч и малък боздуган с остри шипове. Ст. Загорчинов, ЛСС, 146-147. Нож и пищови бяха затъкнати в пояса на всеки един, но имаше и оръжия, които сякаш не бяха за война, а за сеч и за убийства: старовремешни алебарди с широки остриета като на сатъри, железни куки, боздугани, къси и дълги брадви. Й. Йовков, СЛ, 118-119. По стените висяха разни оръжия: лъкове, копия, саби, боздугани. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 53. Почернелите мъже дигнаха нагоре оръжието си: лъковете, мечовете, боздуганите, копията, мотиките и секирите. А. Каралийчев, В, 119.

— От тур. bozdoğan.