БОИН —Речник на българския език — алтернативна версия

БО̀ИН м. Остар. Во̀ин. Но Асен и неговата войска разби, и едва избегна Алексий жив. Он, като бягаше, падна му царский шлем от главата, а болгарскии боини, които го гонеха, земаха онай шлем и го принесоха царю своему Асеню. Хр. Павлович, Ц, 44.