БОЙКО —Речник на българския език — алтернативна версия

БО̀ЙКО нареч. 1. Войнствено. Алипи Ристанкин .. веднага си затананика някаква песен. Отначало тихо, кротичко, а след малко се разпя .. високо, бойко и заканително. Д. Калфов, СбСт, 38. И старецът изглеждаше възбуден. Кучетата го дразнеха, настройваха го бойко, както тръбата настройва бойния кон. Ем. Станев, ЯГ, 24.

2. Смело, уверено, решително. Той закрачи още по-бойко по калдъръмения път. Ст. Дичев, ЗС I, 505. — Винаги с интерес съм слушал разказите на Емил за вас и за работата ви — каза третият и бойко пристъпи към Костакев, без да чака Емил да го представи. Х. Русев, ПЗ, 34. — Другари! — каза тя бойко, като се изправи. — Ние всички чухме доклада на нашия председател, в който така ясно бе описана нечестната постъпка на Людмил Донев, П. Льочев, ПБП, 16.