БОЙЛЕР —Речник на българския език — алтернативна версия

БО̀ЙЛЕР м. 1. Специален апарат с форма на цилиндричен съд, скачен с водопроводна мрежа, в който чрез електрически ток, газ и др. се загрява вода за домакински нужди. Кухнята имаше бели фаянсови плочки над печката и умивалника, имаше и бойлер, оставен от бившите собственици. Ем. Манов, ДСР, 349. Дълго шумя водата в тръбите, бръмчаха отворените кранове на бойлера. А. Гуляшки, Л, 262. Електрически бойлер.

2. Техн. Топлообменен апарат за загряване на вода с помощта на гореща вода или водна пара. Използуването на вътрешната енергия на водната пара при парните турбини може да се увеличи, като част от отработената пара се отвежда в специален съд, наречен подгревател или бойлер, в който парата нагрява вода. Физ. Х кл, 1965, 54.

— От англ. boiler.