БОЙНИЦИ —Речник на българския език — алтернативна версия

БО̀ЙНИЦИ обикн. мн., ед. бо|йник, м. 1. Специални израстъци в основата на рогата на елен, които са насочени напред и му служат за отбрана и нападение. Рогата им [на елените] пак се сплетоха, седефените саби се вмъкнаха между бойниците на едрия елен. Ем. Станев, ЯГ, 110.

2. Бивни на глиган.