БОЙОВНИК —Речник на българския език — алтернативна версия
БОЙО̀ВНИК
БОЙО̀ВНИК, мн. -ци, м. Остар. Боец, воин. Ще да събереме бойовниците и на двете войски в Арджисовът дворец и там ще се посъветваме какво трябва да правим. Ст. Ботьов, К (превод), 181.