БОКА̀Л

БОКА̀Л м. Остар. Книж., сега поет. Голяма чаша обикн. за вино. Донесоха им [на офицерите] бутилката, изхвърлиха с гръм запушалката и шипящата влага се запени в кристалните бокали. Ал. Константинов, Съч. I, 291. В готварницата има: .. паници, похлупки (т. капаци), бокали. Т. Шишков, ПХ (превод), 44. Обичам твойта зима люта, / .. / светликът и шумът на бала, / кипящото вино̀ в бокала. Ив. Вазов, ИГП (превод), 95.

— Фр. bocal ’буркан’ през рус. бокал.

Списък на думите по буква