БОКЛУКЧЍЯ

БОКЛУКЧЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Лице, чиято служба е да събира и извозва боклука, сметта от населено място. — Ако не ще бащиното си поприще — нека стане чиновник, адвокатин, доктор, орач, боклукчия. Ив. Вазов, Съч. ХII, 40. Из улиците гърмяха празни талиги и се чуваше звънецът на боклукчията. М. Кремен, СС, 38.

— От тур. boklukçu.

Списък на думите по буква