БОКЛУЧЍВ

БОКЛУЧЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. По който има много боклук, смет; замърсен, нечист. Разградените и боклучиви дворища, червените керемидени покриви .. , всичко, току-що събудено от новия ден, изглеждаше прясно, радостно. Елин Пелин, Съч. III, 36.

2. Който е размесен с много ненужни, негодни за употреба вещества. — Аз дадох девет шиника [зърно], ама мойто беше боклучиво. Пък туй я го виж! Едното зърно. Ст. Марков, ДБ, 399. Пенкови нямаха нито грош. Войнишката помощ, която беше толкова малка и така нередовна, едва стигаше да купят дажбата боклучив хляб. П. Здравков, НД, 81.

Списък на думите по буква