БОЛ

БОЛ1, бо̀лът, бо̀ла, мн. бо̀лове, след числ. бо̀ла, м. и(остар.) бол, -та̀, мн. -и, ж. Остар., сега поет. Болка. Сърце, що бол изпита, / в рев, вопли търси лек. Ив. Вазов, БМ I, 179. Аз неведнъж небето с бол съм питал / за чужда скръб, за своя дял суров, / но никога, о майко на Спасител, / не съм вопил със толкова любов! Т. Траянов, Съч. III, 115. Голите стени, /.., дебнат само / да паднат въз глава — от бол / едвам усещана... П. К. Яворов, Съч. I, 56. Теб безсънна мъст разпъва. Нейде в твойта гръд стаена стене бол. В. Марковски, ПЗ, 217. По-ягки признаци при възпаленията, а именно телесен огън, червенина, отеци, болове и повреждания на правилното кръвотечение, ние можеме да видиме само на вънкашните части на тялото. Знан., 1875, бр. 8, 121.

БОЛ

БОЛ2, бо̀лът, бо̀ла, мн. бо̀лове, след числ. бо̀ла, м. Диал. Болен човек; болник. Отхождам да наведа бол и да му занеса покана. Н. Геров, РБЯ I, 62.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БОЛ

БОЛ3, бо̀лът, бо̀ла, мн. бо̀лове, след числ. бо̀ла, м. 1. Диал. Калем, присадник.

2. Остар. Ваксина. Иглицата, която е начинена за болясвание, топне ся, та ся намокри у бола (вацина), па ся забоде под кожата обикновено на мишницата. Й. Груев, КН 7 (превод), 109. Болът, както е вече доказано, може да запази чловека от сипаница само няколко години. Лет,. 1874, 85.

— От гр. μπόλι ’присадка, ваксина, инжекция’.

БОЛ

БОЛ нареч. Простонар. Много, в изобилие. В къщи гледал сичко да е бол, сичко сам натъкмявал, сичко сам купувал. Т. Влайков, Съч. II, 220. Не им зная реда на тия американци, ядене бол, бадева, па ядох, ядох, щях да се пукна от ядене. Ал. Константинов, БГ, 22. — И аз като намерих бол вино, та хванах да пробирам. Ил. Блъсков, ДБ, 34. ● Удвоено бол-бол. За усилване. — Не се коси, мари Миновице, ти ще видиш, че при нас не е толкоз лошо. И жито ще си имате бол-бол, и мисирец ще ви се намира. Ст. Марков, ДБ, 387. — Ти да мълчиш, че в твоя дом бол-бол се внася! — изшъткаха ѝ жените. Б. Обретенов, С, 199.

— Тур. bol.

Списък на думите по буква