БОЛГАРИН —Речник на българския език — алтернативна версия

БО̀ЛГАРИН, мн. бо̀лгари, м. Остар. Книж. Българин. Едни се наричали бугари, други — болгари, трети — блъгари, па имало и... българи. Хр. Бръзицов, НЦ, 24. Священикът на тая церква е негово преподобие архимандрит Филарет, болгарин, ученик на Халкийдското богословско училище. ЦВ, 1861, бр. 17, 4. И разумяхме доброто на учението, от което салт нашите болгаре са останали назад. П. Р. Славейков, ГУ, 16-17.