БОЛЕЗНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БОЛЀЗНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е присъщ на болен човек, който показва болестно състояние; нездрав. Въпреки болезнения си вид, той беше жизнерадостен и весел. Й. Йовков, Ж, 88-89. Колкото и да се стараеше Борис да се усмихва мило и приятно, .., болезнената бледност на лицето му се налагаше над всичко. Ем. Станев, ИК I, 250. Лицето на Пандов сега беше придобило обикновения си бледожълтеникав, болезнен цвят. М. Марчевски, П, 229.

2. Който изразява физическа или душевна болка, страдание. Сабята се завъртя.., болезнени викове на ударени хора се раздадоха из нощта. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 109. Същият турчин дигна пушка и се прицели.. Разнесе се гръм, а след него болезнен вик. К. Петканов, СВ, 216. Тук-там горяха огньове и около тях се чуваха откъслечни разговори или продължителни, дълбоки и болезнени охкания. Елин Пелин, Съч. II, 39. По лицето му, изкривено от ярост, пробягна болезнена спазма, сякаш го бяха ударили с камшик. Д. Димов, Т, 474. Ръката му е зле разбита, лицето му е сгърчено в болезнена гримаса. Л. Стоянов, Х, 27.

3. Който причинява или е съпроводен с физическа или душевна болка, страдание. Хубавата риза ту се отлепваше, ту се залепваше отново по потния гръб. Скоро Кос‑

таки усети няколко струйки да протичат към кръста му и да предизвикват болезнен сърбеж. Ст. Чилингиров, ПЖ, 47. Тя навлече под дрехите си груба конопена риза, от която по тялото ѝ се появиха болезнени червени петна. Ст. Загорчинов, ЛСС, 33-34. // Който причинява душевна болка, страдание. Тая извънредно болезнена загуба разравя в душата му и по-напрежните рани. Т. Влайков, Пр I, 108. Как я мъчат тези погледи — по-болезнени от плесница. Г. Стаматов, Разк. II, 169. Подир смеха и безгрижието, изведнъж настъпи това униние, което идеше рядко, но затова пък биваше болезнено и тежко. Й. Йовков, Разк. I, 62-63. След първите няколко дни от раздялата им тъгата ѝ не беше вече тъй остра, тъй болезнена. Д. Талев, И, 365. Болезнен удар. Болезнена инжекция. Болезнени процедури.

4. Прен. Който е извън границите на нормалното, естественото (поведение, проява, състояние и под.), който се проявява с голяма сила, във висока степен; ненормален. Откакто беше се разболял, той спечели някаква болезнена чувствителност. За каквото и да заговореше, лесно се увличаше, трогваше се и заплакваше. Й. Йовков, Ж, 250. Някакво болезнено, наситено с горест и мъка любопитство караше Ирина да види Мария отблизо. Д. Димов, Т, 100. Още в ранните години у него се проявила една от характерните му черти — много силна, дори болезнена любов към справедливостта. Матем., 1965, кн. 5, 2. Болезнени амбиции.

5. Рядко. Който е свързан с болест, който се отнася до болест; болестен. Липсата на някои соли предизвиква болезнено състояние. Хим. V кл, 130. Секи болезнен случай трябва по-напред от сичко да бъде изследован барем дотолкова добре, доколкото е възможно при съвременното състояние на науката. Знан., 1875, бр. 18, 279.

6. Остар. Който е склонен към боледуване; болен, нездрав. Той беше слаб и болезнен малко и тогава, но всички вярваха, че се касае за едно временно разстройство. К. Величков, ПССъч. VIII, 68. Единият се радва изобщо на добро здраве .. , другият е нежна и дори болезнена натура, има измъчен вид, страда често и умира твърде рано. М. Арнаудов, Г, 33. Алеко ги изпраща в гроба,.. в ужас пред смразените от смъртта лица, както това е обикновено у хора с болезнена нервна организация. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 116.