БОЛЕЗЪН —Речник на българския език — алтернативна версия

БОЛЀЗЪН, обикн. мн. -зни, ж. Остар. 1. Болест; болезнина. Целебната природа

на водите, / на билките на сока чудесата / открили: и болезните бегали / уплашени. Ив. Вазов, ИГП (превод), 75.

2. Физическа или душевна болка, страдание; болезнина. Майка ми търтила да бяга и едвам се привлякла до дома .. Но щом си влязла у дома, усетила безвременни болезни на раждане. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 25. Хъшовете не снемаха погледи от неговите посивели, хлътнали страни, .., от като че ли пресиленото изражение, което не можеше да скрие оная вътрешна болезън, дошла едновременно от физическото страдание и от опасението, че силите не ще достигнат за извеждането делото до желания край. Ст. Дичев, ЗС I, 447.

— Друга (диал.) форма: болѐзен.