БОЛЕСТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БО̀ЛЕСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Книж. Който е свързан с болест. В съда се яви мъжът ѝ и представи медицинско свидетелство за болестното състояние на жена си. Н. Каралиева, Н, 113. Когато в дадена клетка настъпят болестни (патологични) процеси, ние съдим за тях най-добре по изгледа на ядрото. Р. Райчев, НКД, 12. Появяването на безсъница е сериозен болестен знак, който налага неотложно лечение. Пр, 1952, кн. 6, 34. Болестни симптоми. Болестно огнище.

2. Остар. Болен (в 1 знач.); болнав. За слаб и болестен човек млякото не е твърде добра храна. Ступ., 1875, бр. 7-8, 61. Еще един път старий и болестний Мурат стъпи на престола. П. Р. Славейков, СК, 86. Сички болестни, освен килава Яна. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 116.

3. Остар. Болезнен (във 2, 3 и 4 знач.). И болестна жажда обзе го / да види пак родния край. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 19. Издала един болестен и прощален вик и с този вик душата ѝ улетяла в небесата. Ст. Ботьов К (превод), 235. "Стояхме", пише ни един приятел, "сички в нямо непоклащане, сълза болестна росеше нашите лица". К. Мирски, Ч, 1875, кн. 3, 124.